от Филип Блазбанд
Едно топло и изкушаващо представление за шоколада като символ. Топящ се, разтварящ се първо в устата и гърлото ти, а после неусетно пращайки те в мекотата на спомена. Като под пухените завивки рано сутрин. Шоколадът като сладка лодка, с която прекосяваш минало, настояще и бъдеще и на която може да мечтаеш за един по-топъл, щадящ и смислен свят. Преглъщайки следващото кубче шоколад ти се оставяш по течението на сладостта, там където няма никаква вина и всичко се усеща толкова правилно.
А после тихо завалява дъжд.