Изложба "60 години Сатирата има дом на ул. „Стефан Караджа“ № 26"

Сцена с адрес

През 2025 година Сатиричният театър „Алеко Константинов“ отбелязва 60 години от едно от най-значимите събития в своята история — преместването в сградата на ул. „Стефан Караджа“ 26. Това пространство, превърнало се през десетилетията в символ на българската театрална сатира, продължава да бъде жив дом за провокация, ирония, хумор и обществена чувствителност.

История
Създаден през 1957 година, Сатиричният театър стартира своя път на сцената на театър „Сълза и смях“, филиал на Народния театър. Тогавашната България се нуждае от пространство, в което обществото да се огледа — понякога с усмивка, понякога с болка, но винаги с доза истина. Идеята за специализиран сатиричен театър се ражда като културен и социален отговор на времето.
Първият директор на театъра — проф. Стефан Сърчаджиев — успява да събере около себе си изключителна трупа от актьори, които ще се превърнат в икони на българската сцена: Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков, Стоянка Мутафова, Леда Тасева, Татяна Лолова, Константин Коцев, Никола Анастасов, Нейчо Попов, Досю Досев и други. За броени години театърът утвърждава своето място на културната карта, като съчетава социална острота с артистична смелост.

През 1965 г. се поставя едно важно начало — нов дом за новия театър. На 15 май същата година Сатиричният театър отваря врати в сградата на бивша топлоцентрала на ул. „Стефан Караджа“ 26. Мястото, макар и скромно като архитектура, носи необикновена енергия — бивша индустриална постройка, преосмислена като сцена, в която ще се случат най-дръзките и запомнящи се театрални търсения на времето си.
Първото представление на новата сцена е „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, режисирано от големия Гриша Островски. В него участват актьори, които вече по това време са любимци на публиката: Татяна Лолова, Никола Анастасов, Константин Коцев, Невена Коканова, Катя Паскалева. С тази постановка започва новата страница в историята на театъра — страница, в която сатирата ще стане не просто жанр, а инструмент за диалог с обществото.

Онлайн изложба

По повод 60-годишнината създадохме онлайн изложба, която има за цел да запази, популяризира и вдъхне нов живот на визуалното наследство на театъра. Изложбата представя архивни и нови материали, които разказват историята не само на една институция, но и на едно мислене — театрално, гражданско, културно.

В изложбата ще откриете:
• Архивни снимки от премиерата на „Много шум за нищо“ – ценни визуални свидетелства за първите стъпки на театъра в новия му дом;
• Редки фотографии на сградата на театъра през различните години – фасадата, фоайето, сцената, претърпели редица преобразявания, но съхранили духа на съпротивата чрез смях;
• Документален филм, създаден специално по повод юбилея – монтаж от архиви, снимки, свидетелства и кадри от настоящето, който проследява дългия път на театъра и поставя акценти върху неговата обществена и културна мисия.

Тази виртуална експозиция е покана — към зрителите, към изследователите, към любителите на театралната история. Тя носи усещането за памет, но и за продължение. Защото сградите се променят, представленията отлитат, но онова, което остава, е духът на сцената, където истината и иронията се срещат лице в лице.
Разгледайте изложбата.
Вижте лицата.
Спомнете си гласа на времето.
Сатирата продължава.

Новият дом на Сатирата на ул. "Стефан Караджа" 26

Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1982 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1967 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1965 г.
Държавен Сатиричен театър. Салонът 1967 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1967 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1969 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1969 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1969 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1969 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1969 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1969 г.
Държавен Сатиричен театър. Горно фоайе 1970 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1971 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1982 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1982 г.
Сградата на Държавен Сатиричен театър през 1967 г.

„Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, режисьор Гриша Островски (1965 г.) - първото представление на новата сцена

В средата - Ицхак Финци
Плакат на „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, режисьор Гриша Островски (1965 г.) - първото представление на новата сцена
Плакат на „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, режисьор Гриша Островски (1965 г.) - първото представление на новата сцена
Снимка от сцена с участието на Невена Коканова, Татяна Лолова, Иван Андонов, Никола Анастасов, Петър Пейков, Константин Коцев и др.
Невена Коканова в ролята на Херо, Никола Анастасов като Клавдио и Йосиф Розанов като отец Франциск
Иван Андонов в ролята на Бенедикт, Петър Пейков като дон Педро и Татяна Лолова като Беатриче
Димитър Манчев в ролята на Конрад, Константин Коцев като дон Хуан и Сотир Майноловски като като Борачио
Константин Коцев в ролята на дон Педро и Сотир Майноловски като Борачио - Много шум за нищо
Горе - Сотир Майноловски като Борачио, долу - Димитър Манчев в ролята на Конрад и Константин Коцев като дон Хуан
Пантомимите - Катя Паскалева, Мария Янев и Димитър Коканов
Пантомимите - Катя Паскалева, Доротея Тончева, Димитър Коканов и Марин Янев
Пантомими 1 - Катя Паскалева, Доротея Тончева, Марин Янев и Димитър Коканов
Пантомими 2 - Катя Паскалева, Доротея Тончева, Димитър Коканов и Марин Янев
Седнали - Димитър Манчев като Конрад, Сотир Майноловски като Борачио, горе - стражите - Христо Руков, Димитър Георгиев, Георги Станойков
Сотир Майноловски в ролята на Борачио, Константин Коцев като дон Хуан и Димитър Манчев като Конрад
Иван Андонов в ролята на Бенедикт
Димитър Манчев и Невена Коканова
Сватбата на Херо и Клавдио
Стражите с част от пантомимите
В средата - Ицхак Финци
Плакат на „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, режисьор Гриша Островски (1965 г.) - първото представление на новата сцена

"60 години Сатирата има дом на ул. „Стефан Караджа“ № 26"