от Стивън Бъркоф
"Хленч" е изследване на ефекта от терзанията ни, от държащите ни будни постоянни оплаквания и страхове. Демон, който пие кръвта ни и изсмуква увереността ни. За тези, които не могат да живеят в настоящето, това е реален и мъчителен проблем. Ние постоянно сме заобиколени от огромна маса проблеми, които съвсем не седят кротко, а са готови всеки момент да се стоварят най-ненадейно, да изискат незабавно решение, да хленчат или да ни разхленчват, докато не им обърнем нужното внимание, макар така да проваляме всичко належащо. Те са нашите пренебрегнати деца, родени от неясните ни терзания. Може да ни се иска да ги разкараме, може да им крещим или да ги споделим с психиатър, може още с появата им да ги давим в алкохол и дрога, но те винаги се връщат по един или друг начин.
Колко често, докато говорим, някъде вътре в нас върви още един - вътрешен монолог, понякога за да ни напътства, понякога за да ни предпазва. В повечето случаи този монолог е по-честен от този изречен на глас.
Ако можеше винаги гласно да изговаряме всяка своя мисъл, колко по-истински щяхме да общуваме. Хората са като ледени блокове, бавно движещи се през океана на живота и рядко, ако изобщо се случва, разкриват истинската си същност.
Стивън Бъркоф
Стивън Бъркоф е роден като Лесли Стивън Беркс, в източната част на Лондон на 3 август 1937. Баща му Алфред Бърковиц е шивач.
Учил е в Raine's Foundation Grammar School, Hackney Downs School, Webber Douglas Academy of Dramatic Art в Лондон и Ecole Jacques Lecoq в Париж.
След известен период на работа в репертоарен театър, през 1968 г. Стивън Бъркоф основава London Theatre Group. Първите занимания на трупата му са върху адаптации за сцена на класически произведения като „В наказателна колония”, „Метаморфозата” и „Опитът” на Кафка, „Разрухата на дома на Ушър” на Едгар Алън По и „Госпожица Юлия” на Стринберг.
С тези адаптации Бъркоф превръща литературните първооснови в сложни психологически драми на ръба на кошмара.
Успоредно с това Стивън Бъркоф пише и голям брой оригинални пиеси, между които: „