от Хенрик Ибсен
превод от английски и сценична редакция Пламен Марков
постановка Пламен Марков
сценография и костюми Мира Каланова
музика Калин Николов
плакат и графичен дизайн Радослава Боор

Действащи лица и изпълнители:
ЮН ГАБРИЕЛ БОРКМАН, бивш управител на банка – НИКОЛАЙ УРУМОВ
Г-жа ГУНХИЛ БОРКМАН, негова съпруга – МИЛЕНА КЪНЕВА
ЕРХАРТ БОРКМАН, студент, техен син – ТЕОДОР КАРАКАЧАНОВ - дебют
Г-ца ЕЛА РЕНТХАЙМ, сестра - близначка на г-жа Боркман – БИЛЯНА СТОЕВА
Г-жа ФАНИ УИЛТЪН – ХРИСТИНА ДЖУРОВА
ВИЛХЕЛМ ФОЛДАЛ, помощник-писар в правителствено учреждение – МИХАИЛ МУТАФОВ
ФРИДА ФОЛДАЛ – негова дъщеря – МЕЛИН ЕРДИНЧ, гост
МАЛЕНЕ – прислужница у семейство Боркман – МИГЛЕНА ВЕЗИРОВА

В написаната през 1896 г. пиеса „Юн Габриел Боркман“ (1896) великият норвежки драматург Хенрик Ибсен, прочут като „Фройд на севера“ , рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа, обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.

Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката ѝ Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовият във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела.

Изборите предопределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен: „Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.“