от Жак дьо Декер
превод Валентина Бояджиева
режисьор Бойко Илиев
сценична среда Боряна Семерджиева
музика Мартин Каров
хореограф Татяна Янева
драматург Богдана Костуркова
помощник режисьор Живка Бадева
фотограф Антон Даскалов

„Може би не всичко е загубено в тоя свят, където хората вече не виждат смисъла да съществуват... Може би Вселената не е безвъзвратно обречена, когато две кожи се обичат, телата са просто огромни ръце, които се прегръщат!" – казва героинята на Жак дьо Декер, който посвещава пиесата си на една актриса – Аликс Мариол. Ние не я познаваме, но вече познаваме Актрисата, която е приела предизвикателството на Автора... "
Бойко Илиев, режисьор