от Джордже Кокош
превод Аглика Олтеан
сценична редакция и постановка Боил Банов
сценография Юлияна Войкова-Найман
музика Мартин Каров

в ролите:
Тику, фермер - Божидар Мицев
Алина, негова жена - Деница Даринова
Тео, фермер - Кирил Бояджиев
Инспектор - Георги Спасов
Министър - Петър Калчев

драматург Богдана Костуркова
помощник режисьори Живка Бадева и Ива Станчева
фотограф Петър Петров

Имало един режисьор. Така му се стекъл животът, че за известно време станал началник. Туй време свършило и той решил да се върне към това, което най-много обича. Към това, което го е пленявало от дете. Към това, без което не може. Театърът! И харесал една пиеса. Ама не просто я харесал, а се запленил. В нея се разказвало за едни хора, които гледат прасета, но се появила чума по свинете и държавата трябвало да им ги избие, за да ликвидира огнището на заразата. Хората не щели да им трепят прасенцата и се заинатили. И се борили, ама с всички средства се борили, да не си дадат животинките. Чиновникът и гражданинът влезли смело в схватка. Било написано страстно, хем истинско, хем с чувство за хумор. Обаче, още докато четял текста, на режисьора му се приискало да разтвори още малко ветрилото. И решил, до човека и администратора, да сложи и министъра. Да ги види вкупом. Да ги събере, да проследи действията и логиките им. Да усети болките и желанията, ама не на този или онзи, а на всички. Защото той ги познавал всичките, защото е бил част от всичките. Защото може да ги разбере всичките. И направил една страхотна комедия! С едни изключителни актьори! В един истински театър!
Да живее театърът!