от Михаил Тазев
режисьор Елица Йовчева
сценография Александра Йотковска
музикална среда Мартин Каров

моноспектакъл на МИХАИЛ СЪРВАНСКИ
драматург на спектакъла Богдана Костуркова
помощник-режисьор Елица Мутафчиева
фотограф Петър Петров

Признай, леко странно е, че никога не се получава така, както би искал в мечтите си. Особено ако си леко карък. Колкото и гневно да реагираш в такива моменти, може би е най-добре просто да играеш играта, от която вече си част. Току виж ти излязъл късметът в най-неочаквания момент.
Михаил Тазев

Събуждам се. Закусвам на крак. Битка в градския транспорт. Тичам на адрес. Няма добро утро. Няма заповядай. Действай! Бачкай! Мълчи си! Никой не ме пита кой съм, в какво вярвам. Пропускам обяда. Нямам време. Поглеждам към небето. Блъскам се в... Някой ме псува. Втори адрес. Ниво на риск – 9. Нямам шанс да се защитя, ако нещо се обърка. Действай! Бачкай! Мълчи си! Напада ме зло куче. Настъпвам парче пица или прясно... Изпускам тролея. Тичам на трети адрес. Ток по тялото. Бой с бастун по китката. Ако можех да пътувам във времето, сега щях да... Нямам време за мислене. Едно момиче ми се усмихва. Да спра ли? Нямам време. Действай! Бачкай! Мълчи си! Последен адрес преди да припадна в леглото. Ще ям друг път. Замислям се за звездите и за смисъла на... Заспивам. Утре е нов ден. Колко мога да понеса, преди да ми гръмне бушонът?
Елица Йовчева

*Представлението не се препоръчва за хора с фоточувствителна епилепсия.