ИСТОРИЯ
Тя тръгва на път, за да си върне любовта. Не обича да пътува. Не обича изненадите. На реалността обаче не й дреме какво ни харесва. Дори и да следваш „белия заек“, все някога се налага да излезеш от дупката и да се погледнеш.

МАЛКИ ХАПКИ
„... сърцето прави такива неща. Поне мойто. Просто изведнъж хуква! Без предупреждение и без обяснения... Мислех си, че с времето ще спрат тези хуквания изневиделица. Че ще ги овладея. Или че ще се трансформират. Или че ще спрат. Нищо подобно! Не само, че не изчезват, а растат! Развиват се!“
„Аз нямам задна скорост, къде съм тръгнала ..? Това не може да ме спре, нали?“
„Главата ми е центрофуга – паяци, буболечки, натъпкани хора, аз, натъпкана в някакви хора, брадати мъже, Джими с бялата фланелка с шарения джоб …“.

Емил Бонев – режисьор
„Този текст го изсънувах в бяло, докато го четях.
Като се събудих и видях спектакъла, усетих доброта.
А Людмила ? Тя е бяла и добра. Понякога…“