от Ханох Левин
превод и постановка Елена Панайотова
сценография Юлиян Табаков
хореография Росен Михайлов
музика Христо Намлиев

действащи лица и изпълнители:
Позна – Николай Върбанов
Познавица – Илияна Колева
Престарялата му майка – Деляна Хаджиянкова
Престарелият му баща – Ивайло Калоянчев
Бамба, негов роб – Божидар Мицев
Цици, пътуваща актриса – Деница Даринова/Анита Ангелова
Ях Мавецки, ангел на смъртта – Явор Борисов
Гулгулевич, негов помощник – Пламен Великов
Гулга‘ле, негов син и Дете обущарче – Николай Байрактаров (студент)
Софтов Рахманинов, ангел на милосърдието – Живко Сираков
Пътуващ актьор, Прокажен и Гробар – Сотир Мелев
Плачеща девойка – Никол Атанасова (студент)
Гърбав – Симеон Георгиев
Млад гадател и Сакат – Асен Мутафчиев
Умиращ старец и Стар гадател – Кирил Бояджиев
Студенти от Театрален колеж „Любен Гройс“

Бенд
Живко Сираков, Пламен Великов, Данаил Николов

Вокали
Деница Даринова, Явор Борисов

помощник-режисьор Цветелина Симеонова и Емилия Крайчева
драматург Михаил Тазев
фотограф Петър Петров

На един заможен граф на средна възраст и в перфектно здраве е даден шанс да отложи смъртта си, ако намери някой да умре вместо него. Обзет от неистово желание да се спаси, той с удивление открива, че всеки, независимо от своето социално и житейско положение, иска да живее. Колко далеч може да стигне човек, за да запази това, което има? Може ли да живее без обич? Писан отдавна текстът е почти пророчески за съвременния свят, който е изпълнен с цинизъм и липса на съпричастност. Свят, в който ние хората се увличаме в придобиване на материален просперитет и напълно забравяме за ефимерността на живота, и дори започваме да си вярваме, че смъртта може да бъде отложена. С този спектакъл Ви каним да се посмеем заедно от сърце на най-големите си страхове, надежди и илюзии и да си припомним, че животът е дар, който не бива да се пропилява.
Елена Панайотова – режисьор

Името на Ханох Левин е в списъка с водещите световни драматурзи, а самият той е определян като модерния глас на сцената, който всеки има нужда да чуе. През 1985 г. в Тел Авив е премиерата на пиесата му „Всеки иска да живее“ или иначе казано никой не иска да умре. Изключително остра и провокативна сатира, осмиваща човешкото лицемерие и наивност. В най-тежкия период от живота си авторът създава света на Позна – абсурдно сбъркан и „неправилен“ до толкова, че в по-голямата си част нелепо комичен. Представлението на Елена Панайотова представя пиесата за първи път в България. Убедете се сами, че животът е пълен с потенциални заместници, но както казва самият Позна: „Ах, каква трагедия – всеки иска да живее!“.

*Спектакълът се препоръчва за зрители, навършили 16 години.