Прощална вечеря

от Александър дьо Ла Пателиер и Матийо Делапорт
Превод Михаил Билалов
Снежина Русинова-Здравкова
Постановка Здравко Митков
Сценография Петър Митев
Фотограф Елена Ненкова
Копродукция с Театър "Константин Величков" - Пазарджик
Участват Михаил Билалов, Ана Вълчанова, Николай Урумов
Гледайте на:
Начален час 19:30
Място Голяма сцена
Продължителност 1:30
Антракт Не
Цена на билетите 12, 14, 20 лв.

Описание

Защо отиваме на вечери, на които всъщност не ни се ходи? Защо се виждаме с приятели, които вече не чувстваме близки? По навик? От благовъзпитаност? От малодушие?

Опиянени от идеята да изчистят дневния си ред, Пиер и Клотилд Льокьор решават да организират прощална вечеря, най-добрата форма на „развод с приятели – призраци”.

Първи в списъка „отживелици” се оказва Антоан Роайе. И въпреки че Пиер и Клодилд стриктно спазват идеалния сценарий за прощална вечеря, приготвяйки любимата храна и музика на Антоан, бутилка вино от годината на раждането му, плюс всички ненужни подаръци от него, вечерята далеч не протича така идеално, какъвто е бил замисълът…

 

„Прощална вечеря” е прекрасна интелектуална комедия, която не само ще ни разсмива, но и над която ще може да разсъждаваме дълго, дълго след това защото:

Има приятели и приятели… Има приятелства, които ни бележат за цял живот. Приятелства, с които израстваме и приятелства, близостта на които се разтваря във времето. Приятели, на които се обаждаме в 3 през нощта, когато сме зле и приятели, с които споделяме чаша вино и мимолетен разговор. Приятели, на които изплакваме цялата си душа и приятели, за които се сещаме, когато се нуждаем от определена услуга. Приятели, които не сме виждали от години, но сърцето ни трепва в искрена радост, когато отново открием и приятели, които изчезват безследно от живота ни, като поредния чадър, който някъде сме изгубили…

„Прощална вечеря” е пиеса за дълбоките, сърдечни връзки, достигнали прага на своето изчерпване. Старите приятелства, които неусетно са помръкнали във въртележката от ежедневни работно-семейни-обществени задължения, от липсата на време да се погледнем, да се почувстваме внимателно един друг, от рутината приплъзваща дружеските срещи в повърхностно все по-рядко общуване.

„Прощална вечеря” ни кара да се замислим кое в живота ни заслужава да бъде реанимирано, как да си върнем усещането за непосредственост, празничност, как да се обичаме, подкрепяме и прощаваме.

На четиринадесетото издание на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ постановката „ПРОЩАЛНА ВЕЧЕРЯ“ е отличена с наградата за най-добър спектакъл, а Николай Урумов печели наградата за най-добра мъжка роля.

10 коментара

    :

    прекрасно! препоръчвам горещо! Обичам ви още от Името

    :

    Много добър текст, чудесна игра на актьорите и майсторска режисура! Докато се смееш до сълзи, правиш лична равносметка на приятелствата и стойностите.

    :

    Беше страхотно! Препоръчвам го. Много смях… :)

    :

    Страхотна постановка. Препоръчвам горещо. Много смях

    :

    Невероятна постановка – прекрасна комбинация от свеж хумор, интересен сценарий и чудесни актьори!

    :

    Благодаря ви!

    :

    Препоръчвам много на всеки да се наслади на тази прекрасна постановка, представена от невероятни професионалисти! Заслужени поздравления!

    :

    Отличен текст и прекрасно актьорско трио. Рядкото удоволствие да гледаш истински театър без ефекти и фанфари. Много оригинални автори, трябват ни повече такива! „Името“ беше също прекрасно преживяване. Двете представления са отлична възможност да се направи гала вечер на тези френски драматурзи с дълъг антракт между двете представления, в които актьорите да се повяват сред публиката. Браво на триото и на „Сатирата“!

    :

    Много смях и дълбочина има в този спектакъл. Заведете приятелите си на театър, а после ги поканете на вечеря.

    :

    Прекрасна постановка за любителите на интелигентния хумор, без типичната балканка вулгарност и простащина, характерна за повечето комедийни постановки по нашите географски ширини. Много добра актьорска игра – естествени диалози и жестове, без преиграване, перфектна артикулация (типична за „старата“ школа) на всички актьори, дори и в най-динамичните ситуации. Смях през сълзи и до сълзи, който обаче те кара да се замислиш. Поздравления за избора на автор и текст, както и за извършения превод!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медиите за "Прощална вечеря"