4 юни 2019, 18:27

Изложба на фамилията Санча в Националната галерия

От 5 юни до 7 юли 2019 г. в Националната галерия/Двореца ще бъде представена изложбата ОТ МАЛАГА ДО ВИЕНА, МИНАВАЙКИ ПРЕЗ СОФИЯ“ , която включва творби на представители на фамилията Санча от XIX век до днес. За малко повече от век от нея са излезли близо двадесет художници. От тях четирима са свързани чрез своята житейска съдба и изкуство с България: ФРАНСИСКО САНЧА ЛЕНГО, ХОСЕ МАРИЯ ДЕ САНЧА И ПАДРОС, АЛИСИЯ ХОСЕ САНЧАНАХТИГАЛ и БЕНЯМИН ХЕЛМУТ НАХТИГАЛ.

Изложбата се осъществява със съдействието на Испанския институт „Сервантес“ в София, на Австрийското посолство в София, на други културни институции, творци и приятели. В нея са включени близо сто творби на четиримата автори, които са притежание на Алисия Санча, подбрани от фондовете на Националната галерия и на Софийската градска галерия, както и от лични колекции на приятели и близки.

105 JoseСред българската общественост най-известен е ХОСЕ МАРИЯ ДЕ САНЧА И ПАДРОС, роден на 3 август 1908 г. в Сан Лоренсо де Ескориал, Испания. Баща му Франсиско Санча е известен испански художник и илюстратор. Майка му Матилдe Падрос, родена в Барселона, е първата жена в Испания доктор по философия и литература.

Когато Хосе е четиригодишен, семейството му се премества в Лондон, където той расте сред известни творци и интелектуалци. През 1923 г. се завръща в Испания, а през 1930 г. прави първата си самостоятелна изложба в Мадрид. Получава стипендия и шест години се обучава и работи в Париж и Лондон. Връща се в Испания през 1936 г. и се включва във въоръжените сили на Републиката по време на Гражданската война. След 1939 г., с идването на режима на Франко, е принуден заедно със свои сънародници да замине за Москва, където рисува украсата на училища, в които учат испански емигранти, създава декори за „Циганката“ на Мигел де Сервантес, негови картини са откупени от Музея за западно изкуство. През 1940 г. сключва брак с Анеля – дъщеря на българския писател Людмил Стоянов, която по това време следва в Москва. Като доброволец в Испанския батальон Хосе участва в отбраната на Ленинград по време на Великата отечествена война.

107 JoseСлед края на войната Хосе Санча известно време живее със семейството си в Мексико и Лондон, а след екстрадирането от Англия на участниците в Испанската съпротива през 1947 г. се озовава в България със съпругата и сина им Алaн, роден в Москва. През същата година Хосе Санча прави първата си самостоятелна изложба в България, предимно с пейзажи от Мексико. През 1950 г. в София се ражда и дъщеря му Алисия.

Престоят му в България през 50-те години на миналия век е свързан с изработването на проекти за плакати и с илюстрирането на книги за деца като „Синята стрела“ и „Продавач на надежда“ от Джани Родари, „Пинокио“ от Карло Колоди, „Негърчето Бигър“ от Мария Грубешлиева, „Чудната врата“ от Веселин Ханчев, „Малкият  кабалеро“ от Никола Маринов, както и на сборници с кубински, турски и словенски народни приказки и др.

Хосе Санча е сред основателите на Сатиричния театър и е автор на неговото лого – „Кукерчето с камшика“. Сатиричният театър отваря вратите си през 1957 г. с „Баня“ на Владимир Маяковски, чийто автор на сценографията и костюмите е Санча. Той е и сценограф, и автор на костюмите на „Ах, тези привидения!“ от Едуардо де Филипо, постановка на Боян Дановски (1957), на „Кралят отива на война“ от Борис Априлов и Венцислав Георгиев по „Новите дрехи на царя“ от Ханс Кристиан Андерсен, постановка на Стефан Сърчаджиев  и Рангел Вълчанов. Работи и за Народния театър, където прави декори и скици за „Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсиа Лорка, „Волпоне“ от Бен Джонсън, „Политическо кафене“ от Хенри Филдинг. В декорите си за тези постановки той вкарва елементи на условност и сценична семплост, резултат от детските му възприятия, повлияни от декоративността на Пикасо.

108 JoseХосе Санча е свързан и с първите стъпки на българското кино. Работи с едни от най-изявените му творци като Боян Дановски, Захари Жандов, Валери Петров и Анжел Вагенщайн. Участва като художник във филмите „Септемврийци“ (1954), „Празник“ (1955), първия цветен филм „Точка първа“ (1955), „Земя“ (1956).  Филмът  „Звезди“ (1959) –  копродукция на България и Германската демократична република, по сценарий на Анжел Вагенщайн, с режисьор Конрад Волф и художник Хосе Санча е отличен на кинофестивала в Кан през 1959 г.

По време на снимките на „Звезди“ през 1959 г. и след това живее със семейството си и работи в Източен Берлин, с надежда да получи паспорт от испанското посолство в Западен Берлин и да се върне в родината. Това успява да направи едва през 1963 г. В Испания живее и твори до кончината си през 1994 г. Последната му самостоятелна изложба там е през 1995 г.

106 JoseВ картините и рисунките на Хосе Санча, представени в самостоятелните му изложби в София през 1977 г. и 1987 г., както и в настоящата обща изложба, трудно ще открием премеждията, през които преминава художникът в житейския си път – „побелял от черни гари, остарял от нови срещи“, както го нарича Веселин Ханчев. Какъвто и пейзаж да рисува, той напомня Испания, картините му излъчват  примирение пред болката и отказ от разплата. Тази негова позиция намира като че ли най-точно обяснение в казаното от дъщеря му Алисия, която е наследила освен художническата дарба на фамилията Санча и умението очите и да виждат  светлината и красотата на света: „Баща ми много лесно ставаше щастлив. Ако види хубав човек или нещо вкусно за ядене, или как слънцето грее, това му стигаше.  Не му трябваше много, за да се чувства добре.“

 

 

This post was written by Ina Shkarova