Щастливеца

от Руси Божанов
Сценичен вариант и постановка Здравко Митков
Сценография Петър Митев
Музикални адаптации Мартин Каров
Участват Калин Врачански, Светломир Радев, Мартин Каров, Йорданка Стефанова, Янина Кашева, Михаил Сървански, Александра Сърчаджиева, Боян Арсов, Пламен Великов, Ивайло Калоянчев, Нона Йотова, Милена Аврамова
Място Голяма сцена
Продължителност 1:30
Антракт Не
Цена на билетите 14, 16, 18, 30 лв.

Описание

Битката между идеала и циничния прагматизъм, между тънката чувствителност на таланта и помитащата стихия на примитивния необразован ум е сякаш проклета българска съдба. И тя ни следва и сега – 120 години след просташкото селяндурско убийство на Алеко. Това, за съжаление, се оказва не артистична измислица на надарения писател, а могъщ ураган, помитащ крехкото ни национално ежедневие и днес.

След значителен и пределно интересен професионален и житейски опит. След няколко документални книги. На 52 години Руси Божанов пише първата си пиеса. Театралната фантазия „Щастливеца иде”. Щастливо попадение или естествено разгръщане на един талант? Никой не може да отговори. Но се ражда една пиеса, която ме влюби в себе си. Преди години. Това привличане беше спонтанно. Защото разчетох текста като реквиемна фантазия за един застрелян български талант. Разпознах го и като тъжна фантазия-размисъл за българската народопсихология. И – не на последно място – като еманация на най-характерното за уродливите българските политически реалности.

Нашето представление не търси литературните прототипи, а пълнокръвните съвременни проявления на този разтърсващ национален конфликт. Ще стоим далеч от христоматийните зарисовки. Ние възкресяваме прототипите с безкомпромисна днешна яркост. При нас само превозното средство – файтонът – е старо. Всичко друго са днешните ни мисли, страдания и фантазии. Сатирата ни ще бъде безпощадна и гръмогласна, какъвто е съвременният Бай Ганьо. И каквато я заслужава щастливият патрон на театъра ни. Според мен този жанр е първородно присъщ на Сатиричния театър. Ние сме длъжни да се поздравим точно с такова представление за 60-годишнината на тази любима на публиката сцена.

За мен Руси Божанов и „Щастливеца” са бели лястовици в националната ни култура. Нека се срещнем с тях и днес.

Здравко Митков

 

stastliveca_poster-1

 

 

3 коментара

    :

    Алеко Константинов не е лесен за преглъщане. Постановката не е за всеки. Отлична игра! Чудесна гледна точка на постановката! Моите адмирации!

    :

    Страхотна постановка! Адмирации за актьорската игра 🙂 Препоръчвам сърдечно.

    :

    Великолепна игра и прекрасен сценарий!
    Идеалистът Алеко Константинов е … оглушителен!
    Безсмъртният Бай Ганьо гръмко ни напомня за себе си!
    А вездесъщият управник крещи … с безплътен глас!
    Браво на целия екип!
    БЛАГОДАРЯ ВИ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медиите за "Щастливеца"