Лека форма на тежка депресия

по Станислав Стратиев
Постановка Йонко Цонев и Светослав Пеев
Сценография Елица Андреева
Композитор Юри Ступел
Движение Ива Караманчева
Фотограф Красимир Арабаджиев
Участват Светослав Пеев, Веселин Цанев, Ивайло Калоянчев, Никола Анастасов, Росица Александрова, Петко Каменов, Милена Аврамова, Мартин Каров, Константин Икономов, Красимир Куцупаров
Гледайте на:
11 май 2016 19:30
Място Голяма сцена
Продължителност 1:30
Антракт Не
Цена на билетите 8, 10, 12, 16 лв.

Описание

Дами и господа, животът е пълен с недоразумения…
Непрекъснато нещо не ни достига. Ту Свобода, ту робство,
Ту малко лудост, ту малко разум. Ту социализъм,
Ту капитализъм. Не ни достига, дами и господа!
Не ни достигаха мислещите.
После не ни достигаха инакомислещите.
След това инакодействащите.
После инакогласуващите.
Непрекъснато нещо не ни достига дами и господа.
Като има идеали – не достигат капитали.
Като има капитали – не достигат идеали.

Светослав Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев през 1964 г. От 1967 г. до 1997 г. е актьор в Сатиричния театър, а между 1986 и 1989 г. е директор на театъра. Изиграл е над 70 театрални роли, сред които героите на Стратиев: Иван Андонов – „Римска баня” (1974), Иван Андонов – „Сако от велур” (1976), Виртуоз – „Рейс” (1980), Лекар – „Максималистът” (1984), Директор на театър – „Балкански синдром” (1987). През 2006 г. Светослав Пеев поставя „Римска баня” на сцената на Сатиричния театър.
Светослав Пеев има над 100 телевизионни роли. Снимал се е в 23 филма, сред които “Мъже в командировка”, “С деца на море”, “Приятели за вечеря”, “Изпити по никое време”, “Матриархат”, “Войната на таралежите”, “Баща ми бояджията”.

Йонко Цонев е роден на 18 юли 1980 г. в София. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Снежина Танковска през 2006г. От 2004 г. до сега има 15 постановки в различни градове като Сливен, Перник, Дупница, Кърджали и София. В периода от 2008 г. до 2010 г. е ръководител на отдел „Художествено-творчески въпроси” в Държавен музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова” гр. Кърджали.

 

 

 

 В спектакъла има сцени с тютюнопушене.

12 Коментара

    :

    Много актуална постановка за съвременния живот, който живеем. Хубаво е да бъде гледан от повече хора и от повече от управляващите ни политици… Защото злободневните теми от ежедневието на хората са поднесени отново по деликатен начин, с едва доловим „крясък“ и зов за помощ да се обърне внимание на това, което отново не ни достига, за да сме добре – независимост, сила, власт, пари, разбиране…

    :

    Съжалям да го кажа, но не ми хареса. Беше скучно. С изключение на промеждутъците с гласа на радио-говорителя (култовият говорител на прогнозата за времето) щях да заспя. Един път не се усмихнах.
    Нямам предвид играта.

    :

    Не ми хареса. Тази постановка е като съшит от разноцветни кръпки костюм.

    :

    Трудно е да погледнеш действителността в очите, особено ако е толкова депресираща като българската. Затова мисля, че на повечето зрители не им допада този дълбок поглед в душевната ни драма, породена от мизерията, от опитите ни да оцелеем чисто физически. Пиесата е разтърсваща и няколкото плана в нея не са кръпки, а основните сфери, в които българите имаме най-големи проблеми. Браво на Стратиев! Браво на режисьора! Браво на артистите! Благодаря ви много за това изживяване!!!

    :

    чудесен спектакъл – органични монолози, злободневен смях през сълзи, истински катарзис за изнурените ни души!

    :

    Хубавото е че всеки сам преоткрива себе си в постановката. За едни е смешна, за други философска, за трети тъжна – други не виждат смисъл (съжалявам тези хора) и всеки сам си вади изводи за това което е чул, видял, изпитал и усетил по време на представлението. А също така, Н.Анастасов …. трябва ли повече да ви убеждавам ?

    :

    Постановката е в топ 3 на фаворитите ми от последните години! Невероятна актьорска игра, поклон пред Никола Анастасов! С една дума: БЛЕСТЯЩО!

    :

    Снощи я гледах за пръв път. Смях се много, а на финала ръкоплясках през сълзи. Разсмиват те и ти става болно в същото време. Защото и аз съм с единия крак навън. Светослав Пеев е разкошен, а за Никола Анастасов каквото и да се каже, все ще е малко. Силно присъствие и на Петко Каменов.

    :

    Постановката е ужасна. Гледал съм пиесите на Ст. Стратиев много пъти. Това тук е кошмар и определено не е той.

    :

    Пиесата си е ОК.

    :

    Вчера, бяхме на постановката. Артистите играха много добре и бяха на ниво. Допадна ми и музикалният съпровод. Показвайки проблемите на обществото, артистите бяха много позитивни, сякаш ти казват „ще намерим начин да оправим нещата“. Но като цяло, сюжетът ми се струва остарял и би имал особено значение ако сега бяхме 90-те години на 20 век. Затова и самата постановка не ми беше много интересна.

    :

    Постановката ме натовари. Тежки и депресиращи, но добре известни на всички ни истини, концентрирано се изливаха по сцената. Съзнанието няма възможност да поеме въздух между отделните послания. Толкова много черногледство, без илюзии и без надежда за подобрение, е тежко заболяване. Съжалявам, че присъствах на тази диагноза!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.