Стари времена

от Харолд Пинтър
Превод Галина Томова-Станкева
Постановка Николай Младенов
Сценография Чайка Петрушева
Музика Мартин Каров
Фотограф Темелко Темелков
Участват Димитър Баненкин, Албена Павлова, Ана Вълчанова
Място Камерна зала "Методи Андонов"
Продължителност 1:15
Антракт Не
Цена на билетите 14 лв.

Описание

Какво е истина?

Какво е памет?

Какво е спомен?

Пинтър винаги е настоявал, че вижда паметта като особено мистична област, и че не е възможно да има ясна граница между това кое е истинско и кое не, между истина и лъжа, между реалност и нереалност. Нищо между двама души не е задължително да бъде истина или лъжа; може да бъде и двете. Това, което се е случило в миналото е не по-малко важно от нашите настоящи действия, базирани на това минало. В театъра в частност миналото се превръща в настоящ опит, в който то изцяло се реализира преди да сме го осъзнали. В „Стари времена” се развихрят напрегнати емоционални битки, борбата за сила и контрол от най-стихиен вид, битка в агонията на модерния свят, заплаха и двузначност, стигащи до „пик“ на емоционалните “изригвания” на всеки от героите. Оръжията са секс и слово, език от намеци, объркване, смущение, неудобство, осуетяване на планове. Истината няма никакво значение. Крехкостта на миналото и настоящето, представена в текста, често обърква, но възбужда любопитството с нещо, което може да се смята за заплашително, необяснимо и решително енигматично. Както и в други пиеси, Пинтър ни “дразни” с късче информация, което изглежда води някъде или никъде, принуждавайки конструирането на крехко скеле от важни събития на заден план, за  да се запълни с гъвкаво и плътно субективно настояще.

„Стари времена“ е пиеса за капризите на паметта, които правят настоящето безтелесно, завистта е в нейната коварна и предателска форма, не от осезаем съперник, а от обичаното, но неуловимо минало.

Николай Младенов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.