Прощална вечеря

от Александър дьо Ла Пателиер и Матийо Делапорт
Превод Михаил Билалов
Снежина Русинова-Здравкова
Постановка Здравко Митков
Сценография Петър Митев
Копродукция с Театър "Константин Величков" - Пазарджик
Участват Михаил Билалов, Ана Вълчанова, Николай Урумов
Място Голяма сцена
Продължителност 1:30
Антракт Не
Цена на билетите 14, 16, 18, 30 лв.

Описание

Защо отиваме на вечери, на които всъщност не ни се ходи? Защо се виждаме с приятели, които вече не чувстваме близки? По навик? От благовъзпитаност? От малодушие?

Опиянени от идеята да изчистят дневния си ред, Пиер и Клотилд Льокьор решават да организират прощална вечеря, най-добрата форма на „развод с приятели – призраци”.

Първи в списъка „отживелици” се оказва Антоан Роайе. И въпреки че Пиер и Клодилд стриктно спазват идеалния сценарий за прощална вечеря, приготвяйки любимата храна и музика на Антоан, бутилка вино от годината на раждането му, плюс всички ненужни подаръци от него, вечерята далеч не протича така идеално, какъвто е бил замисълът…

 

„Прощална вечеря” е прекрасна интелектуална комедия, която не само ще ни разсмива, но и над която ще може да разсъждаваме дълго, дълго след това защото:

Има приятели и приятели… Има приятелства, които ни бележат за цял живот. Приятелства, с които израстваме и приятелства, близостта на които се разтваря във времето. Приятели, на които се обаждаме в 3 през нощта, когато сме зле и приятели, с които споделяме чаша вино и мимолетен разговор. Приятели, на които изплакваме цялата си душа и приятели, за които се сещаме, когато се нуждаем от определена услуга. Приятели, които не сме виждали от години, но сърцето ни трепва в искрена радост, когато отново открием и приятели, които изчезват безследно от живота ни, като поредния чадър, който някъде сме изгубили…

„Прощална вечеря” е пиеса за дълбоките, сърдечни връзки, достигнали прага на своето изчерпване. Старите приятелства, които неусетно са помръкнали във въртележката от ежедневни работно-семейни-обществени задължения, от липсата на време да се погледнем, да се почувстваме внимателно един друг, от рутината приплъзваща дружеските срещи в повърхностно все по-рядко общуване.

„Прощална вечеря” ни кара да се замислим кое в живота ни заслужава да бъде реанимирано, как да си върнем усещането за непосредственост, празничност, как да се обичаме, подкрепяме и прощаваме.

4 коментара

    :

    прекрасно! препоръчвам горещо! Обичам ви още от Името

    :

    Много добър текст, чудесна игра на актьорите и майсторска режисура! Докато се смееш до сълзи, правиш лична равносметка на приятелствата и стойностите.

    :

    Най-трудно в една пиеса е да разсмееш публиката, която е дошла да те съзерцава. Смехът беше през сълзи. Обратите непрекъснати. Тъкмо си мислиш, че всичко вече е наред и се връщаш в начална точка с ново ускорение. Блестяща игра на Ники като Антоан/Патрик, Мишо – Пиер и Ани – Клоти. Това е пиеса, изиграна от приятели като приятели, за приятели. Бях съпричастна на всички герои. Не мога да отделя, съжаля, възрадвам на всеки отделно. Всички бяха едно цяло. Точно това цяло ни показа колко преходни сме ние, хората. Carpe diem! С тази пиеса, Вие ни уловихте, приятели! Благодаря Ви!

    :

    Беше страхотно! Препоръчвам го. Много смях… 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.