30 март 2017, 14:26

300 представление на „Вечеря за тъпаци” на 1 април

На 1 април ще се състои 300 представление на „Вечеря за тъпаци” от Франсис Вебер. Спектакълът се играе вече 16 години при препълнени салони и е едно от най-гледаните заглавия в 60-годишната история на Сатиричния театър.

Макар премиерата да е била на 1 октомври 2001, актьорите продължават да се вълнуват от срещата си с публиката. Ето какво споделиха част от тях:

Христо Гърбов: Това е най-дълго играната роля в творческата ми кариера. Този герой не е от най-любимите ми, защото да играеш гадняр не е много симпатично. На наш език ролята е резоньорска, т.е. не създава ситуации, а персонажът сам попада в клопката на собствените си капани. В крайна сметка не той, а тъпакът, изигран от Иван Бърнев, става много по-симпатичен на публиката и се превръща в главно действащо лице. Моето обяснение за дългия живот на тази постановка е режисурата на Иржи Менцел. Той е майстор на простите, но смислени комедийни гегове, което много трудно се постига и почти не се случва напоследък в българския театър.

Иван Бърнев: Това представление е направено от един човек, който е много специален за всички нас и особено на мен – режисьорът Иржи Менцел. Той все още се изненадва, когато му кажа, че продължаваме да играем „Вечеря за тъпаци“. Аз лично чувствам Менцел като мой баща в театъра. Страшно много неща съм взел и съм научил от него – и съм много благодарен на срещата с него. Нито съм я мечтал, нито съм я искал, просто така е трябвало да стане. Ние сме шест човека на сцената, но винаги, когато го играем, сякаш усещаме неговото присъствие, сякаш той ни наблюдава. Затова в моята роля се опитвам да пазя някаква хигиена, не си позволявам да добавям мои интерпретации, които си мисля, че биха могли да бъдат по-смешни за публиката. Чувството за хумор на Иржи Менцел е толкова прецизно и работещо, че е достатъчно да изпълним това, което той е закодирал вътре в пиесата.

Спомням си, че когато репетирахме – той казваше например – „Тук е текста на Иван, тук на Христо, а тук има пауза – тук ще има смях!“ Той ни режисираше като диригент. Като човек, който познава законите на комедията. Той е от последните мохикани на този жанр. Знае как се прави качествена – не на низките страсти – комедия, а такава, която не само буди смях, но и кара хората да се наслаждават и на текста, и на актьорската игра. За 300 изиграни представления са ни гледали хората от един средно голям град в България. Много е приятно след всичките тези години да си дадеш сметка за това!

Ана Вълчанова: Ролята ми във „Вечеря за тъпаци“ е най-малката роля, която съм играла и професионално за мен не е никакво предизвикателство, но аз безумно обичам това представление. Най-вече, заради начина по който публиката го приема. Ние дори не сме си мечтали за толкова дълъг живот на спектакъла и все се питаме на какво се дължи. Според мен е щастливо стечение на обстоятелства: много добра пиеса, изключителен режисьор, добри актьори и добри отношения между тях. В момента сред нашата публика са децата на онези, които са ни гледали за първи път и така вече няколко поколения гледат „Вечеря за тъпаци“. През този дълъг живот на спектакъла в живота на актьорите имаше много щастливи, но и трагични моменти. През тези 16 години се родиха и израснаха куп деца роди се малката дъщеря на Калин Сърменов, роди се четвъртото дете на Веселин Ранков, синът на Жанет Йовчева, синът на Иван Бърнев, роди се и първата внучка на Христо Гърбов… Заедно с това, някои от нас загубихме близки хора – аз загубих баща си. Но всички тези щастливи и трагични моменти сме съпреживявали заедно и това представление за нас е един живот…

This post was written by Ina Shkarova